7 основни категории биомаркери за откриване на ранни заболявания

Биомаркерите са протеини, химикали, метаболити или продукт на взаимодействие между химикала и  целева молекула или клетка в човешкото тяло. С помощта на съвременната аналитична технология е възможно да се измерват голям брой биомаркери присъстващи в човешкия организъм (в кръв, тъкани, урина, коса и др.). Техниките за биомониторинг са инструменти за медицинските специалистите, които вземат конкретни решения според конкретен случай и пациент. 

Биомаркерите се класифицират според  типа и предназначението, което определя тяхната роля в различни аспекти на медицинската диагностика и лечение. 

7-те основни категории биомаркери

1. Биомаркери за чувствителност и оценка на риск

Тези биомаркери могат да предскажат вероятността пациентът да развие определено заболяване или медицинско състояние в бъдеще. Например генетичен тест, който идентифицира предразположеност към рак на гърдата може да се счита за биомаркер за чувствителност и оценка на риск.

Мутациите в гените BRCA1 и BRCA2 например са свързани с повишен риск от развитие на рак на гърдата и рак на яйчниците. Тестването за тези мутации може да идентифицира лица, които могат да се възползват от повишено наблюдение, операции за намаляване на риска или целеви терапии.

2. Диагностични биомаркери

Биомаркери, които се използват за откриване или потвърждаване на наличието на заболяване или медицинско състояние. Диагностичните биомаркери също могат да предоставят информация за характеристиките на дадено заболяване. Някои примери:

• Простатно-специфичен антиген (PSA): Биомаркер използван при диагностицирането и наблюдението на рак на простатата. Високите нива на PSA в кръвта могат да показват наличието на рак на простатата докато промените в нивата на PSA с течение на времето могат да се използват за проследяване на прогресията на заболяването или отговора на лечението
• C-реактивен протеин (CRP): CRP е биомаркер използван за оценка на възпалението в тялото. Повишените нива на CRP в кръвта могат да бъдат свързани с различни възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, лупус и сърдечно-съдови заболявания

3. Прогностични биомаркери

Биомаркери, които могат да предвидят вероятността от клинично събитие като рецидив или прогресия на заболяването при пациенти, които имат съществуващо заболяване. Примери за прогностични биомаркери:

• Ki-67: Този протеин е маркер за клетъчна пролиферация и обикновено се използва като прогностичен биомаркер при рак на гърдата, рак на простатата и други видове рак. Високите нива на Ki-67 са свързани с по-агресивни тумори и по-лоши резултати
• BRAF: Ген, който често  мутира при меланом и други видове рак. Тестването за BRAF мутации може да помогне за предсказване на отговора на целеви терапии като BRAF инхибитори. Пациентите с BRAF мутации могат да имат по-добър отговор на тези лекарства и  да се възползват от по-ранно лечение с тях

4. Мониторинг на биомаркери

Биомаркери, които се измерват многократно, за да се оцени състоянието на дадено заболяване или медицинско състояние или да се определи количествено излагането на медицински продукт или агент на околната среда. Мониторингът на биомаркерите играе важна роля в управлението и лечението на заболяването. Примери за мониторинг на биомаркери включват:

• Хемоглобин A1c (HbA1c): HbA1c е биомаркер  за диагностициране и проследяване на диабет. Нивата на HbA1c в кръвта отразяват средните нива на кръвната захар през последните три месеца и могат да се използват за проследяване на прогресията на заболяването или ефективността на лечението на диабета
• Мозъчен натриуретичен пептид (BNP): BNP е биомаркер за наблюдение на сърдечна недостатъчност. BNP се освобождава от сърцето в отговор на повишено налягане и обем, които са често срещани при сърдечна недостатъчност. Проследяването на нивата на BNP може да помогне за оценка на тежестта на сърдечната недостатъчност и да насочи решенията за лечение

5. Прогностични биомаркери

Биомаркери, които се използват за идентифициране на пациенти, които са по-склонни от другите да изпитат благоприятен или неблагоприятен ефект от излагане на медицински продукт или агент на околната среда. Прогнозните биомаркери са свързани с решенията за лечение. Пример  е наличието на протеин HER2, което показва, че някои пациенти с рак на гърдата могат да реагират добре на специфична таргетна терапия.

• HER2/neu статус при рак на гърдата: HER2/neu е протеин, който е свръхекспресиран при някои видове рак на гърдата. Тестването за HER2/neu статус може да помогне за прогнозиране на отговора към таргетни терапии като трастузумаб (Herceptin). Пациентите с HER2/neu-положителен рак на гърдата могат да се възползват от по-ранно лечение с трастузумаб, което може да подобри резултатите
• Статус на мутация на EGFR при недребноклетъчен рак на белия дроб: EGFR е ген, който често мутира при недребноклетъчен рак на белия дроб (NSCLC). Тестването за статус на мутация на EGFR може да помогне за предсказване на отговора на таргетни терапии като гефитиниб (Iressa) и ерлотиниб (Tarceva). Пациентите с EGFR мутации могат да имат по-добър отговор на тези лекарства и  да се възползват от по-ранно лечение с тях

ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА ТУМОРЕН МАРКЕР С ОТСТЪПКА ТУК!

6. Фармакодинамични биомаркери за отговор

Тези биомаркери показват, че е настъпил биологичен отговор при пациент, който е бил изложен на медицински продукт или агент от околната среда. Тези биомаркери често се използват в клинични изпитвания за оценка на ефективността на нови лечения.

Пример за фармакодинамичен биомаркер за отговор е измерването на размера на тумора в отговор на химиотерапия за лечение на рак. Други примери са:

• Ниво на LDL холестерол в отговор на статини: Статините са клас лекарства използвани за понижаване на нивата на холестерола при пациенти с висок холестерол. Биомаркерът за отговор в този случай е намаляването на нивата на LDL (липопротеини с ниска плътност) холестерол, което се случва в отговор на лечението със статини
• Кръвно налягане в отговор на антихипертензивни лекарства: Антихипертензивните лекарства се използват за понижаване на кръвното налягане при пациенти с хипертония. Биомаркерът за отговор в този случай е намаляването на кръвното налягане, което настъпва в отговор на лечението с тези лекарства

7. Биомаркери за безопасност

Биомаркери, които показват вероятността, наличието или степента на токсичност като неблагоприятен ефект от излагане на медицински продукт или агент от околната среда. Например:

• Чернодробни функционални тестове (LFT): LFT са група кръвни тестове, които измерват нивата на ензими и протеини произведени от черния дроб. LFT могат да се използват като биомаркери за безопасност за наблюдение на чернодробната функция и откриване на индуцирано от лекарства чернодробно увреждане (DILI), потенциален неблагоприятен ефект на някои лекарства
• Креатининов клирънс: Креатининовият клирънс е мярка за бъбречната функция, която може да се използва като биомаркер за безопасност за проследяване на потенциалната нефротоксичност (токсичност за бъбреците) на определени лекарства като антибиотици или лекарства за химиотерапия

https://www.atlasantibodies.com