Безвкусен диабет – всичко, което трябва да знаете за това заболяване!

Безвкусният диабет е рядко срещано заболяване, но е важно и опасно, тъй като може да доведе до фатален изход при не навременни диагноза и лечение. Нарича се още инсипиден диабет и е познат още от дълбока древност. В миналото поради липсата на лабораторни диагностични методи, лекарите са поставяли някои диагнози като са опитвали урината на пациентите. По този начин за отличавали диабетиците от останалите хора. Урината на диабетиците е сладка, заради повишеното количество глюкоза в нея и освен това друг характерен симптом на захарният диабет е отделянето на големи количества урина (осмотична диуреза). Болните от безвкусен диабет също отделят огромни количества урина, но тя не е сладка, дори напротив - тя наподобява състава на водата.

Безвкусният диабет е хронично заболяване, за което са характерни отделянето на огромни количества урина (полиурия) и непрекъснатата и силна жажда (полидипсия). Болните от това заболяване уринират често и по много. Едновременно с това приемат сериозни количества вода. Причината за заболяването е недостатъчната секреция на вазопресин (антидиуретичен хормон) или липсата на чувствителност на бъбречните рецептори към него.

При безвкусен диабет бъбрекът не успява да концентрира урината. Отделят се големи количества урина с много ниско относително тегло (почти като това на водата).

Безвкусният диабет няма нищо общо със заболяването захарен диабет! Наименованието идва от древността, тъй като и двете групи пациенти уринират в големи количества и тогава лекарите са различавали заболяванията по това дали в урината има глюкоза или не.

Нормално за 24 часа в бъбрека се образуват около 180 литра първична урина и 90% от нея се резорбира обратно през бъбречните каналчета под действието на антидиуретичния хормон. По този начин се образуват около 1,5-2 литра вторична урина за 24 часа, която е концентрирана. При безвкусен диабет водата от първичната урина не се реабсорбира и урината не се концентрира. Резултатът е загуба на сериозни количества вода.

Дали ще се отделя антидиуретичен хормон и в какво количество ще се случва това зависи от осмоларитета на кръвната плазма. Нормално той е 286 mоsm/l. При нарастване на плазмения осмоларитет се увеличава и секрецията на вазопресин, за да може да се реабсорбира по-голямо количество вода и да може урината да се концентрира. Както и обратното - при нисък осмоларитет на плазмата се намалява и секрецията на вазопресин.

Какво представлява антидиуретичният хормон (вазопресин)? Откъде се секретира и каква е неговата роля в организма?

Вазопресинът се секретира от хипоталамуса и след това по нервни аксони се транспортира до задният дял на хипофизата (неврохипофиза). От там той се секретира в кръвта и достига до бъбреците. Той действа в бъбречните каналчета (тубули) като спомага обратната резорбция на вода. При безвкусния диабет този хормон или не се секретира или не оказва действието си и организмът губи сериозни количества вода. Това води до много тежка дехидратация и опасност за живота. Затова болните от инсипиден диабет непрекъснато имат силно изразена жажда и ако не пият вода в големи количества, ще загинат.

Какви са видовете безвкусен диабет?

• Централен безвкусен диабет. При тази форма причините може да бъдат в хипоталамуса или в хипофизата (централен вторичен безвкусен диабет). И в двата случая секрецията на антидиуретичен хормон е намалена или липсваща.
• Периферен (бъбречен) безвкусен диабет. При тази форма секрецията от хипофизата е напълно нормална и вазопресинът е в достатъчни количества, но рецепторите в бъбречните каналчета са нечувствителни към него и той няма как да си окаже действието.

Какви са симптомите на безвкусния диабет?

Заболяването започва внезапно и клиничната картина е много ясно изразена. Болните се оплакват от полиурия - отделят огромни количества урина, които варират между 5 и 20 литра за 24 часа. Урината е светла на цвят, почти прозрачна. Относителното тегло на урината е между 1001 и 1005 (относителното тегло на водата се приема за 1000, а норма за урината е между 1005 и 1030). Болните имат нужда през половин или 1 час да уринират, дори и през нощта, което сериозно влошава качеството на живот. Друг важен и характерен симптом за безвкусния диабет е полидипсията - силната жажда. Болните непрекъснато имат нужда да пият големи количества вода, тъй като губят всички течности чрез урината. Ако по някаква причина те не успеят да си набавят количеството вода, може да последва сериозна дехидратация, хипотония, загуба на съзнание, гърчове и т.н. Болните имат нужда да изпиват около 10 литра вода за 24 часа.

Как се поставя диагнозата и какво е лечението на безвкусниядиабет?

Диагнозата се поставя на базата на данните от прегледа (болните съобщават за отделяне на над 5 литра урина за 24 часа), изследване на относителното тегло на урината (при инсипиден диабет то е между 1001 и 1005), образни изследвания с ЯМР за установяване на лезии в хипоталамуса или хипофизата. Много е важно да се разграничат истинския безвкусен диабет от психогенния. Това става чрез пробата със жажда. Болните се оставят без вода и се наблюдават колко време ще издържат. Истински страдащите от безвкусен диабет не могат и 30 минути да издържат без да пият вода и пробата при тези хора трябва да завърши с приложението на антидиуретичен хормон, за да няма по-сериозни последствия. При психогенния "безвкусен диабет" болните издържат дълго време без вода, относителното тегло на урината е нормално.

Лечението на заболяването е чрез приложението на антидиуретичен хормон, който да започне да концентрира урината. Оперативно лечение се налага само тогава, когато причината за безвкусния диабет е тумор в централната нервна система (хипоталамус или хипофиза).

Безвкусният диабет може да се развива като самостоятелно заболяване или да бъде част от недостатъчност на хипофизата (хипопитуитаризъм). В този случай се налага комплексно хормонално заместително лечение.