„ Моля те, не пораствай!” или какви психотравми оставяме у децата си? ЧАСТ 2

"Внимавай!” "Не ходи!” "Не прави!” "Не мисли!”

Предпазването на детето от трудности определено не е целта на родителството. Проанализирайте вашия собствен живот, кои са моментите, които са ви изградили като човек и личност? Изпитанията или красивите моменти от живота? Трудностите са тази хубава част от пътя на всички ни, които ни носят безценни опитност и знания. Справянето с тях ни дават незаменими самоуважение и увереност. Защо ще ги отнемате на децата си?

"Вярвам ти!”

Имайте доверие на децата си. Дайте гласност на мнението им и им позволете да вярват, че наистина знаят кое е най-добре за тях. Защото наистина е така. Нека не израстват с идеята, че всяко тяхно действие не струва ако няма вашето одобрение. И те като вас са отделна личност, която си има собствен път, който трябва да извърви. Позволете им го! Контролирането на живота на детето и критиката като резултат биха довели до един неинициативен и неуверен човек, защото по този начин то разбира, че неговите желания не са важни. Което далеч не е така. Не изживявайте себе си и вашия собствен живот чрез детето си. Покажете му колко е умно и способно и му позволете да полети уверено в своите собствени мечти.

Емоционалната зависимост.

Емоционалната зависимост в семейството е често срещано явление, но за съжаление не водещо до нищо хубаво. Освен, че е пагубна за личността, но и ако не бъде осъзната и прекъсната се проявява към следваща връзка - тази с партньора. Разбира се, че емоционално зависим човек трудно би изживял пълноценна любов. По-скоро тези връзки граничат с "невротичната” любов. Освобождаването от зависимости е най-прекия път към свободата.

Някои от нас вече са родители, други от нас може би някой ден ще станат, но едно е сигурно… всички имаме майки и бащи, които са направили най-доброто за нас на което са били способни според настоящите им възприятия. Не можем да ги променим, но можем да бъдем осъзнати към себе си и тях. Отгледали са ни, дали са ни упора, подкрепа и старт към пътя на собствения ни живот. Нека изпитваме благодарност и уважение към тях!

Автор: Лилия Илиева