Чревно-мозъчната ос - връзка с психичното и общо здраве

Имали ли сте някога чувство за пеперуди в стомаха? Тези усещания излъчвани от тази област предполагат, че мозъкът и червата са свързани. Скорошни проучвания показват, че  мозъкът и червата са взаимносвързани и тази връзка оказва влияние за психичното здраве и здравето на мозъка.

Как са свързани червата и мозъкът?

Комуникационната система между червата и мозъка се нарича чревно-мозъчна ос (microbiota-gut-brain-axis). Те са свързани  физически и биохимично по редица различни начини. Дори могат да влияят взаимно на здравето.

Блуждаещият нерв и   нервната система

Невроните са клетки в мозъка и централната нервна система, които "казват" на тялото как да се движи и държи. В човешкия мозък има приблизително 100 милиарда неврони. Интересното е, че червата съдържат 500 милиона неврони, които са свързани с мозъка чрез нерви в нервната система.

Блуждаещият нерв (nervus vagus  CN X) е с най-голяма дължина и обхват на инервираните от него структури в сравнение с останалите черепномозъчни нерви свързващи червата и мозъка. Функционира като изпраща сигнали в двете посоки. Например при проучвания върху животни стресът инхибира сигналите изпращани през вагусния нерв и също така причинява стомашно-чревни проблеми.

По същия начин проучване при хора установява, че тези със синдром на раздразнените   черва     (IBS) или болестта на Крон имат намален вагусен тонус, което показва намалена функция на вагусния нерв.

Интересно проучване при мишки установява, че храненето им с пробиотик намалява количеството на хормона на стреса в кръвта. Въпреки това когато техният блуждаещ нерв бил  прекъснат пробиотикът нямал ефект. Това предполага, че блуждаещият нерв е важен за чревно-мозъчната ос и ролята при стреса.

Невротрансмитери

Червата и мозъка също са свързани чрез химикали наречени невротрансмитери. Невротрансмитерите произведени в мозъка контролират чувствата и емоциите. Например серотонинът допринася за чувството на щастие и също така помага да контролираме биологичния часовник на тялото.

Интересното е, че много от тези невротрансмитери се произвеждат и от чревните клетки и трилионите микроби живеещи там. Голяма част от серотонина се произвежда в червата.

Чревните микроби също произвеждат невротрансмитер наречен гама-аминомаслена киселина (GABA), който помага да се контролират чувствата на страх и безпокойство. Проучвания върху лабораторни мишки показват, че някои пробиотици могат да увеличат производството на GABA и да намалят тревожността и подобно на депресия поведение.

ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА ЧРЕВЕН МИКРОБИОМ С ОТСТЪПКА ТУК!

Чревните микроби произвеждат други химикали, които засягат мозъка. Трилионите микроби, които живеят в червата произвеждат и други химикали, които влияят върху работата на мозъка.

Чревните микроби произвеждат много късоверижни мастни киселини (SCFA) като бутират, пропионат и ацетат. Те произвеждат SCFA чрез усвояване на фибри. SCFA засягат мозъчната функция по редица начини като например намаляване на апетита.

Проучване установява, че консумацията на пропионат може да намали приема на храна и активността в мозъка свързана с възнаграждението от високоенергийна храна.

Друга SCFA, бутиратът и микробите, които го произвеждат също са важни за образуването на бариерата между мозъка и кръвта, която се нарича кръвно-мозъчна бариера.

Чревните микроби също метаболизират жлъчни киселини и аминокиселини, за да произвеждат други химикали, които засягат мозъка. Жлъчните киселини са химикали произведени от черния дроб, които обикновено участват в усвояването на хранителните мазнини. Те обаче могат да засегнат и мозъка.

Две проучвания при мишки установяват, че стресът и социалните разстройства намаляват производството на жлъчни киселини от чревните бактерии и променят гените участващи в тяхното производство.

Чревните микроби влияят на   възпалението

Чревно-мозъчната ос също е свързана чрез имунната система. Червата и чревният микробиом играят важна роля за имунната система и възпалението като контролират какво преминава в тялото и какво се отделя.

Ако имунната система е "включена" твърде дълго това може да доведе до възпаление, което е свързано с редица мозъчни нарушения като депресия и болестта на Алцхаймер.

Липополизахаридът (LPS) е възпалителен токсин произведен от определени бактерии. Може да причини възпаление, ако твърде много от него премине от червата в кръвта. Това може да се случи когато чревната бариера стане пропусклива, което позволява на бактериите и LPS да преминат в кръвта.

Възпалението и високите стойности на LPS в кръвта са свързани с редица мозъчни нарушения включително тежка депресия, деменция и шизофрения.

Пробиотици, пребиотици и чревно-мозъчната ос

Чревните бактерии влияят на здравето на мозъка така, че промяната на чревните бактерии може да подобри здравето на мозъка.

Пробиотиците са живи бактерии, които придават ползи за здравето, ако се консумират. Не всички пробиотици обаче са с еднаква насоченост. Пробиотиците, които засягат мозъка често се наричат ​​„психобиотици“. Доказано е, че някои пробиотици подобряват симптомите на стрес, тревожност и депресия.

Малко проучване на хора със синдром на раздразнените черва и лека до умерена тревожност или депресия установява, че приемането на пробиотик Bifidobacterium longum NCC3001 в продължение на шест седмици значително подобрява симптомите.

Пребиотиците, които обикновено са фибри ферментирали от чревните бактерии също могат да повлияят на здравето на мозъка. Проучване установява, че приемането на пребиотик наречен галактоолигозахариди в продължение на три седмици значително намалява количеството на хормона на стреса в тялото наречен кортизол.

Какви храни са от полза за чревно-мозъчната ос?

Редица храни могат  да помогнат за увеличаване на полезните бактерии в червата и да подобрят здравето на мозъка. Няколко групи храни са особено полезни. Някои от най-важните са:

• Омега-3 мастни киселини: Тези мазнини се намират в мазната риба, а също и в големи количества в човешкия мозък. Проучвания при хора и животни показват, че омега-3 могат да увеличат добрите бактерии в червата и да намалят риска от мозъчни нарушения
• Ферментирали храни: киселото мляко, кефирът, киселото зеле и сиренето съдържат здрави микроби като млечнокисели бактерии. Доказано е, че ферментиралите храни променят мозъчната дейност
• Храни с високо съдържание на фибри: пълнозърнестите храни, ядките, семената, плодовете и зеленчуците съдържат пребиотични фибри, които са полезни за чревните бактерии. Пребиотиците могат да намалят хормона на стреса при хората
• Богати на полифеноли храни: какаото, зеленият чай, зехтинът и кафето съдържат полифеноли, които са растителни химикали, които се усвояват от чревните бактерии. Полифенолите увеличават здравите чревни бактерии и могат да подобрят познавателните и когнитивни способности
• Богати на триптофан храни: Триптофанът е аминокиселина, която се превръща в невротрансмитера серотонин. Храните с високо съдържание на триптофан включват пуешко месо, яйца и сирене

Чрез промяна на видовете бактерии в червата и поддържане баланса на чревния микробиом  е възможно да подобрим и поддържаме здравето на мозъка.

https://www.healthline.com