Как хроничното недоспиване води до депресия, тревожност, хипертония и затлъстяване?

"Сънят е здраве. Сънят лекува." - може би не чувате тези думи за първи път и това е, защото те са абсолютна истина. Сънят има изключителна сила и има способността да лекува и възстановява тялото. Към настоящия момент заради по-заетия начин на живот и повечето ангажименти, много хора пренебрегват нуждата си от сън и смятат, че времето за повече сън е пропиляно. Няма правилна формула, според която да кажем от колко сън се нуждае всеки човек. Учени са изчислили, че средната нужда от сън е между 6 и 8 часа, но за всеки един потребността е различна. Средно човек на 75 години е прекарал около 25 години от живота си в сън. Тук идва въпросът, до колко умеем да слушаме тялото си и да му даваме това, от което ни показва, че се нуждае.

Според много проучвания тялото и умът реагират много по-добре на моментно продължително недоспиване, отколкото на дълготрайно минимално намаляване на съня.

Хората, които страдат от хронично недоспиване са с по-висок риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания, диабет, депресия, тревожни разстройства, затлъстяване, метаболитен синдром. Причината е, че сънят е абсолютно физиологична нужда, по време на която протичат метаболитни процеси. Нарушаването на съня води до метаболитни разстройства и психически, когнитивни и емоционални проблеми.

Какви са ползите от редовния, качествен и пълноценен сън? Как си вредим когато лишаваме себе си от сън?

Физиологично сънят има две фази - NREM и REM. Първата трае около 60-70 мин., а втората 15-20 мин. През REM фазата тялото и умът си почиват и протичат процеси на детоксикация. За една нощ преминаваме няколко пъти през тези фази и затова са необходими около 7-8 часа сън за качествено възстановяване.

Сънят дава на тялото възможност да се изчисти от всички ненужни вещества и токсини. Вкарва го в режим, в който едни процеси се забавят и протичат други детоксикиращи, които са необходими за поддържането на добро здраве. Когато лишаваме тялото си и ума от почивка, ние не им позволяваме да се освободят от всички натрупани ненужни вещества и радикали в хода на метаболизма.

Сънят има отношение към нивата на хормоните. Лептин и грелин са хормони, които имат отношение към апетита и чувството за ситост. Лептинът потиска усещането за глад, а грелинът го засилва. При хронично недоспиване се увеличава секрецията на грелин, което след себе си води до повишен апетит и покачване на излишни килограми. Също така недоспиването има отношение към инсулина и нивата на кръвната захар. Доказано е, че намаленият сън повишава нивата на кръвната захар и тези на инсулин. В резултат на това се развива затлъстяване и се покачва рискът от инсулинова резистентност. По този начин хората, които хронично не си доспиват имат по-висок шанс да развият диабет тип 2.

Имунната система работи изключително благоприятно по време на сън. Защитните сили се повишават и риска от инфекции намалява при хора, които си осигуряват достатъчно количество сън.

Неадекватният сън води до повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Нарушенията в съня или липсата му са причини за повишаване на артериалното налягане и развитието на хипертония.

Сънят подобрява емоционалното, когнитивното и психичното състояние на човека. "Утрото е по-мъдро от вечерта." - не случайно е казано. В края на деня умът на човека е сравнително изморен от изминалия ден и е намалял когнитивният капацитет. Това означава, че в края на деня ни намалява способността да проявяваме търпение, да вземаме правилните решения, да запазим спокойствие, да преценим най-адекватната реакция в дадена ситуация, да овладеем ума си и страховете си и т.н. Затова липсата на адекватен сън води до депресивни състояния, увеличава тревожността, намалява паметта и концентрацията, има неблагоприятен ефект върху работния процес и ежедневните дейности. С всяко събуждане умът е по-свеж, по-ведър, по-спокоен, пълен с идеи и е изчистен страхове и тревоги.

Автор: Лилия Илиева