Кои са 7-те най-чести симптоми на онкологичните заболявания?

Туморите са много широко разпространени и заемат голям дял в човешката патология. Според световната здравна организация неоплазмите са втората причина за смъртност в развитите страни, като отстъпват място на сърдечно-съдовите заболявания.
Отношенията между тумора и организма са изключително сложни. Туморният растеж може да се сравни с поведението на паразит. Неблагоприятните влияния на неоплазмите върху човешкия организъм могат да бъдат разделени на две големи групи:
- клинични прояви, резултат от директното нарастване и разпространение на тумора.
- клинични прояви, непряко свързани с туморния растеж - паранеопластичен синдром.

1. Загуба на тегло и лесна уморяемост.
Много често срещани симптоми при онкоболни, в основата на които се счита, че лежи нарушеният метаболизъм с отрицателен енергиен баланс.

2. Кръвоизливи.
Кръвоизливите най-често са резултат от директното деструктивно действие на тумора върху организма. Например карциномите на матката и маточната шийка могат да имат като последствие маточни кръвоизливи. Неоплазмите на стомашно-чревния тракт също могат да доведат до кръвоизливи в зависимост от разположението си - повърнати кървенисти материи, мелена (черни фекални маси), ярка кръв във фекалиите и др.

3. Ендокринни синдроми.
Някои злокачествени образувания са склонни към неконтролирана продукция на хормони, което дава отражение върху целия организъм. Например ектопичната продукция на антидиуретичен хормон (при карцином на бронха, панкреаса, гастроинтестиналния тракт, простатата) се манифестира със задръжка на натрий и вода. Друг пример е ектопичната секреция на аденокортикотропен хормон, която клинично се проявява със синдром на Кушинг (хипертония, повишена кръвна захар, характерно затлъстяване, мускулна слабост).

4. Хематологичен синдром.
Има доста разнообразни прояви. При 30-40 % от болните се наблюдава тромбоцитоза (повишени нива на тромбоцитите). При карциноми на бъбрека и черния дроб може да се наблюдава еритроцитоза (повишени нива на еритроцити). Обяснява се с увеличена секреция на еритропоетин. Анемията се среща изключително често при неоплазмите. Тя бива резултат от деструктивното действие на тумора с последващо кървене. Например при тумори на гастроинтестиналния тракт желязо-дефицитната анемия е много често срещан симптом. Освен промяна в кръвната картина, се наблюдават и завишени туморни маркери, които се продуцират от ракови клетки.

5. Болка.
Болката може да се появи още в началните стадии на заболяването, но често е късен симптом. Зависи от големината и разпространението на неоплазмата. В терминалните стадии на заболяването може да бъде повлияна от опиоиди и палеативна лъчетерапия.

6. Повишена телесна температура.
Най-често тя е субфебрилна и е резултат от хематологични онкологични процеси.

7. Обструктивен синдром.
Той бива резултат от директното действие на тумора. Проявява се с обструкция на лумена на кух орган с последващо нарушаване на пасажа. Например туморите на гастроинтестиналния тракт често причиняват обтурационен илеус (чревна непроходимост). Или туморите на жлъчната система могат до доведат до механична жълтеница, тъй като се нарушава дренажът на жлъчка.

Източник: Обща патология - акад. проф. д-р. Григор Велев, дм, дн.