Насаждането на предразсъдъци и убеждения от миналото саботира децата! Как?

Всеобщо е схващането, че възрастните са по-големи и имат повече опит, следователно знаят най-добре какво е правилно и как трябва да се живее. Конфликтите между отделните поколения винаги са били изключително интересни, но едно е сигурно - щом ги има, значи имат своето значение! Безспорно опитът си има своите тежест и уроци. Но в целия път и израстване има една основна идея и тя е да бъдем с отворено съзнание за новите неща и промените. Именно това е част от тази гъвкавост, която прави живота някак си по-лесен и хубав. Новите поколения затова са нови, защото носят със себе си нови неща - нови разбирания, нови открития, нови идеи, нови модели на поведение, нови убеждения, ново осъзнаване и т.н. Всяко ново поколение идва, за да предаде своите новости на земята и да допринесе към израстването като цяло. Забелязали ли сте, че всяко дете се развива много по-бързо в сравнение с предно поколение? Това е нормално и трябва да е така.

Защо има конфликт между отделните поколения?

Някак си битува едно схващане, че зрелостта и знанията идват с годините. Това далеч не е така. Най-ценните знания, които биват представяни на земята са резултат от интуицията и от това, че някой се е вслушал в себе си. Направил е и е споделил с другите това, в което е най-добър и за което е роден. Когато по-старите поколения са абсолютно затворени за новостите на новото поколение става конфликт. Процесът на обмен на опит е абсолютно двустранен, но щом има конфликт това не се възприема по този начин. Винаги новите поколения са били описвани като буйни, диви, шумни, разкрепостени, отворени, но всъщност това е така заради тази затвореност и отказ да се приеме новото. Всяко предишно поколение е описвало следващото по този начин и това продължава до ден днешен.

Какви са последствията на конфликтите?

Самият конфликт сам по себе си не е голям проблем. Негативното му влияние идва тогава когато децата от новите поколения биват тотално спирани да бъдат това, което всъщност са и искат да бъдат. Защото някой друг знае какви трябва да са те, какво трябва да правят и какви трябва да станат. Това е абсолютно отрязване на крилата на новото и на съвременното. Нещо като спирачка на еволюцията. Това отнема силата на детето да повярва в себе си. Да, разбира се, че децата имат нужда от напътствия, подкрепа, съвети, упора в първите години от живота си. Но процеса се възприема като едно странен, от родител към дете. А той не е такъв. Новото поколение е дошло тук за да бъде чуто и отразено и за да допринесе за еволюцията на човечеството. Винаги е било така и ще бъде. Още с училището започва слагането на децата в рамки, а след това всичко продължава в университета. Блокира се себеизявата и свободното мислене.

Децата не са виновни за страховете и ограниченията на родителите.

Децата се раждат абсолютно спокойни и щастливи на този свят. И с години започва едно възпитание като: "Не яж това! Не ходи там! Опасно е! Не викай! Трябва да се страхуваш от това! Страшно е!" Изведнъж крайният резултат от едно страхливо и недоверчиво към живота дете, което си прекарва времето сковано от насадени тревожни убеждения. Те не са негови. Те са придобити.

Животът на децата може да бъде различен от този на родителите.

Не просто може, ами е препоръчително. Ново поколение, нов начин на живот, нови модели на поведение. Това че родители са сключили брак на 22 години и са създали бебе на 23 не означава, че и детето, за да е пълноценно, трябва да мине по абсолютно същите стъпки. Всяка стъпка в живота е на базата на себеусещане и желание тя да се случи.

ЗДРАВЕТО е най-важно - прегледай се с отстъпка!

Децата имат огромен потенциал. Дали ще го развият зависи от средата.

Всеки един се ражда на тази земя с огромен потенциал да създаде това, в което е най-добър. Но с времето, с израстването, с рамките и ограниченията се вкарват нещата по такъв начин в "релси", че детето изгубва себе си и собствения си усет за мисия. Собствените таланти остават някъде закопани в насадените убеждения и норми. Това не е редно, защото всеки един има правото да прояви себе си.

Децата трябва да се гордеят със себе си, а не да се срамуват.

Не е правилно да се насажда чувство за срам на децата от техните постъпки или от това, което са те. Особено ако това се случва системно, резултатите няма да бъдат никак добри. През първите години децата търсят основно одобрение от своите родители и ако не го получават наистина ще повярват, че не стават. А тези убеждения си остават с години, ако не и за цял живот. Учете ги да се гордеят със себе си, учете ги че са ценни и важни. По този начин изграждате човек със самочувствие и усещане, че заслужава най-доброто. Защото наистина е така.

Да оставим убежденията от миналото там, където им е мястото - В МИНАЛОТО!

Опитът си има своята тежест, но еволюцията и развитието имат още по-голяма. Да отворим съзнанието си за новите поколения, за прекрасните деца, които имаме и за тези, които тепърва ще дойдат, за да покажат още по-нов свят. Процесът на учене е винаги двустранен и това не бива да се забравя.

Автор: Лилия Илиева