Рак на простатата – какви са симптомите и как да го разпознаем?
26226
Заболяванията на простатата са един от най-честите проблеми на мъжете в напреднала възраст. На първо място стои доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ), която засяга 50% от мъжете между 50 и 60 годишна възраст и 90% между 70 и 80 години. Ракът на простатата засяга рядко мъже под 40 годишна възраст, но за сметка на това след 60 години неговата честота рязко скача - до 70%. Карциномът на простата представлява злокачествено заболяване на жлезата, което може да бъде наречено още аденокарцином, защото по структура туморът е изграден от ракови жлезисти клетки. Развива се в повечето случаи от задният дял на жлезата и притиска с нарастването си уретрата, което създава оплаквания.
Какви са причините за развитието на рак на простатата?
Счита се, че има фактори, които имат роля във възникването на карцинома на простатата. Това са:
- Фамилна обремененост.
- Хормонален дисбаланс и по-точно повишени нива на естрогени. Въпреки че това са женски хормони, те се продуцират и в минимални количества в мъжкия организъм.
- Канцерогенни вещества.
- Алкохол, тютюнопушене.
- Вирусни и бактериални инфекции, възпалителни процеси.
Каква е характеристиката на тумора?
Както вече споменахме се касае за аденокарцином, който нараства сравнително бавно и постепенно започва да притиска съседни органи и структури. Възможно е туморът също така да премине границите на простатата, да инфилтрира нейната капсула и да разрасне към съседни органи. Карциномът е изграден от ракови жлезисти клетки.
Какви са симптомите и как да го разпознаем?
Симптомите на карцинома са сходни с тези при доброкачествено увеличаване на простатата.
- често уриниране
- чести позиви за уриниране през нощта
- слаба струя с намалена траектория
- кръв в урината
- кръв в еякулата
- задръжка на урина
- болки в областта на таза и ниско в корема
От общите симптоми може да се наблюдава редукция на тегло, субфебрилна температура (не много висока), безапетитие, анемия. За рака на простатата са характерни костни метастази, което може да е причина за болки в костите и патологични фрактури. Други места, на които може да бъдат открити метастази са лимфните възли в таза и около коремната аорта.
Карциномът нараства сравнително бавно и в началото няма клинична изява. Затова __всеки един мъж след 45 годишна възраст трябва да посещава уролог веднъж годишно, независимо от това дали има някакви оплаквания или не. В противен случай диагнозата може да бъде пропусната и да бъде поставена в крайните стадии.
Как се поставя диагнозата?__
1. Анамнеза - подробен разказ за оплакванията, които могат да насочат мисълта към заболяването.
2. Ректално туширане. Това е задължително изследване в урологичния кабинет, защото дава информация какво е отношението на простатата към околните тъкани, какви са нейните размери и консистенция. При карцином на простатата жлезата е много твърда, може да е сраснала с околните тъкани и е неподвижна, повърхността й е неравна, а в по-късните стадии се описва като с каменна плътност. Нормално тя е с мековата консистенция и несраснала.
3. Туморни маркери. Най-голямо значение има изследването на простатен специфичен антиген (PSA).
4. Биопсия. При съмнения за диагнозата е нужно да бъде изследвана структурата на жлезата и дали в нея има ракови клетки.
5. Други. От лабораторните изследвания още могат да бъдат проследени нивата на микроелементи, които имат движение при карциноми на простатата (кадмий, цинк, селен), хормони, карциноембрионален антиген (CEA), гама-семинопротеин, кисела фосфатаза, алкална фосфатаза. От образните изследвания високо информативни са ехографията, компютърната томография и ЯМР. При болки в костите е нужна костна сцинтиграфия за доказване или отхвърляне наличието на метастази.
Какво е лечението?
Медикаментозно и хирургично, като методи на избор са в зависимост от състоянието на човека и от стадия на заболяването.
