Ракови стволови клетки

През последните десетилетия нивата на преживяемост при пациенти с рак се подобряват  поради успешното разработване на нови, обещаващи химични съединения и терапевтични схеми. изследователите на рака са фокусирани върху персонализираната медицина. Необходимо е цялостно изясняване на молекулярните механизми, които правят туморите по-агресивни и нечувствителни към традиционното противораково лечение.

Известно е, че злокачествените тумори включват неракови клетки и хетерогенни субпопулации от ракови клетки. Терапевтичните подходи могат да бъдат лечебни само в ситуация в която всички карциномни клетки са унищожени и елиминирани по време на антитуморната терапия. 

За съжаление съществува субпопулация от ракови клетки, която се характеризира със способността си да се самообновява и да оцелява след цитотоксично лечение. Тези клетки се наричат ​​ракови стволови клетки (CSCs) или тумор-иницииращи клетки (TICs). Те са малка субпопулация от клетки намиращи се в тумори, които са туморогенни ( не са диференцирани и са в състояние да генерират всички видове клетки присъстващи в тумора). 

Въпреки, че хипотезата за CSCs се обсъжда от изследователи на рака има непрекъснато нарастващ интерес в научната общност. Молекулярни биолози, фармаколози, химици, биохимици, биоинформатици и клинични изследователи полагат много усилия в изследването на физиологията и молекулярните свойства на CSCs.

Екип от учени са обсъдили как глиобластомните клетки (при раково заболяване на    мозъка) със свойства на стволови клетки могат да допринесат за образуването, растежа и разширяването на тумора. Свойствата на стволови клетки на глиобластомните клетки могат да се регулират от редица фактори допринасящи за резистентността на клетките към терапия и рецидив.

Екип  от учени описва подробно ролята на глиобластомните стволови клетки в лечението на нечувствителността на мозъчните тумори. Също така се аргументира значението на разработването на биомаркери предсказващи намалени терапевтични отговори. Проблемът с откриването на терапевтична цел се разглежда в контекста на изследването на глиобластома.

ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА ТУМОРЕН МАРКЕР С ОТСТЪПКА ТУК!

Друг екип от учени изясняват важната роля на транскрипционните CDK инхибитори, CYC065 и THZ1 за предотвратяване на рецидиви на глиобластом. Те  показват, че транскрипционните CDK инхибитори могат ефективно да убиват глиобластомни клетки с характеристики на стволови. Тези химични съединения разкриват не само цитостатични, но и цитотоксични ефекти (апоптоза) върху глиобластомните стволови клетки.

Проблемите с хетерогенността на CSCs повдигат въпроса дали молекулярните модели на хепатоцелуларните CSCs са еднакви при пациенти в Азия и Европа. Въпреки, че е възможно да се предположи, че изследваните CSCs могат да се различават в тяхното молекулярно профилиране, сравнително проучване показа, че експресията на mRNA на хепатоцелуларен CSC маркер CD90/Thy-1 е сравнима в източните и западните групи пациенти. Този факт може успешно да се използва при планирането на клинични изпитвания посветени на диагностични и терапевтични проблеми при различни популации пациенти. 

Научен екип обогатява информацията за молекулярните характеристики на хепатоцелуларните CSCs. Авторите са предоставили експериментално потвърждение на ролята на KLF4 в CSCs пластичността и дедиференциацията. Това е важно проучване показващо нова функция на KLF в модулирането на експресията на хепатоцелуларни CSC маркери.

Друг научен екип разглежда CSC маркерите като предсказващи фактори за неблагоприятна прогноза при пациенти с рак. Те съобщават, че CSC маркерите на гърдата CD44, CD49f, P-cadherin, EpCAM и ALDH1 могат да бъдат свързани с по-висок риск от развитие на мозъчни метастази и лоши клинични резултати при пациенти с рак на гърдата. Този клинично значим документ може да помогне на клиницистите да стратифицират по-добре своите пациенти за персонализирано терапевтично управление.

Пластичността на CSC прави изследванията на CSC по-сложни и трудни поради нестабилните молекулярни и патологични свойства. Въпреки, че характеристиките на стволови клетки на тройно отрицателни клетки на карцином на гърдата (TNBC) могат да бъдат незасегнати, клетъчният метаболизъм се променя значително при непрекъснато стимулиране на клетките на карцином на гърдата от провъзпалителни цитокини TNFα и IL-1β. Освен това провъзпалителните цитокини са в състояние да стимулират прометастатични каскади в TNBC (вид рак на  гърдата, който не реагира на хормонална терапия или HER2 лекарства) и да намалят набирането на моноцити и неутрофили in vivo. Хроничното възпаление може да бъде замесено във формирането на TNBC с по-агресивни фенотипове и този факт трябва да се вземе предвид от клиницистите.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov