Биомаркери при рак на гърдата - основни факти

Ракът на гърдата е сложна хетерогенна група от тумори с различни хистологични, клинико-патологични характеристики дефинирани от уникални молекулярни сигнатури. Ракът на гърдата е втората водеща причина за смърт от рак при жените след рака на белия дроб. Приблизително 300 000 нови случая на рак на гърдата се диагностицират всяка година в Съединените щати. Една от осем жени има вероятност да развие рак на гърдата през целия си живот.

Биомаркерите в таргетната терапия за рак на гърдата са въведени за първи път за лечение на рак на гърдата през 1970 г. с използването на тамоксифен за лечение на положителни за естроген рецептор (ER) тумори. Понастоящем клинично действащите геномни аномалии с одобрена терипия включват промени в следните гени: ERBB2, ER, PR, BRCA1, BRCA2, PIK3CA.

Биомаркери при рак на   гърдата

ERBB2 (HER2) амплификация/свръхекспресия

Двадесет процента от туморите на гърдата имат свръхекспресия на рецептора на епидермалния растежен фактор 2 (ERBB2 или HER2). Туморите на гърдата с ERBB2 амплификация обикновено се наричат ​​HER2 позитивни тумори. Усилването на ERBB2 води до повишена клетъчна пролиферация предизвикваща растеж на рак. 

HER2 статусът на тумор на гърдата може да бъде оценен чрез имунохистохимия (IHC), флуоресцентна in situ хибридизация (FISH) или секвениране на следващите поколения (NGS). 

ВИЖ ВСИЧКИ ОФЕРТИ ЗА ЕХОМАМОГРАФИЯ С ОТСТЪПКА ТУК!

ER/PR свръхекспресия

Приблизително 80% от раковите заболявания на гърдата имат естрогенен рецептор (ER), експресиран в раковите клетки, а 65% от туморите на гърдата имат експресиран прогестеронов рецептор (PR). 

Ако един или и двата рецептора се експресират в раковата клетка туморът се нарича рак на гърдата с позитивен хормонален рецептор. ER и PR позитивните клетки от рак на гърдата използват естествено срещащи се хормони естроген и прогестерон, за да поддържат растежа на рака. Тези тумори могат да бъдат лекувани с лекарства за хормонална (ендокринна) терапия включително анти-естрогенни лекарства и ароматазни инхибитори. 

Антиестрогенните лекарства като тамоксифен и фулвестрант предотвратяват прикрепването на хормоните към рецепторите (ER и PR) в раковата клетка. Инхибиторите на ароматазата намаляват производството на естроген в тялото. Хормонално позитивните пациентки с рак на гърдата обикновено имат по-добра прогноза за заболяването.

BRCA1/BRCA2   мутации

Мутациите на BRCA1 и BRCA2 предразполагат  към развитие на рак на гърдата.Те могат да бъдат наследени (мутации на зародишна линия) или придобити по време на живота (соматични мутации). 3% от туморите на гърдата възникват поради мутации на зародишната линия в BRCA1 или BRCA2. 

Проучване изчислява, че приблизително 70% от жените с BRCA1 или BRCA2 мутации ще развият рак на гърдата до 80-годишна възраст. BRCA1 или BRCA2 положителните тумори на гърдата често са отрицателни за естрогенен рецептор (ER) и HER2. BRCA мутирали тумори на гърдата могат да бъдат лекувани с PARP инхибитори. Одобрени са олапариб и талазопариб за лечение на метастатични HER2 отрицателни тумори на гърдата с наследени BRCA1 или BRCA2 мутации.

PIK3CA мутации

PIK3CA мутации се откриват в приблизително 30% от туморите на гърдата. Те водят до засилено клетъчно сигнализиране иницииращо туморогенеза.

Промени в FGF

Фибробластните растежни фактори (FGF) регулират широк спектър от клетъчни функции включително миграция, пролиферация, диференциация и оцеляване.

FGF/FGF рецептор (FGFR) има 4 рецептора: FGFR1, FGFR2, FGFR3 и FGFR4, които често са мутирани или амплифицирани при рак на гърдата. Анормалното активиране на пътя на FGFR води до клетъчна пролиферация и насърчава образуването на тумор. Докато инхибиторите на FGFR все още не са одобрени от FDA за рак на гърдата, многобройни клинични проучвания в късен стадий оценяват тяхната ефикасност и безопасност при тумори на гърдата, променени с FGFR.

https://massivebio.com